Какво ще виждате на картите с минималните и максималните температури? На картата с минималните/максималните измерени стойности на температурите по синоптични станции, ще виждате една стойност в градуси по Целзий (℃) над изписаното име на всеки град, в който има синоптична станция на НИМХ. Тя е минималната/максималната стойност, регистрирана от измерванията по съответния начин за конкретното денонощие. Долу вдясно на картата е изписана датата, за която се отнасят съответните измервания на температурата.

Температура на въздуха: Температурата на въздуха е мярка за средната топлинна енергия на молекулите на атмосферния въздух - колкото по-висока е температурата, толкова по-висока е кинетичната енергията на молекулите. В исторически план най-разпространеният използван инструмент е бил стъклен термометър с течност, която се разширява или свива в резултат на нагряване или охлаждане. Най-често се е използвал живак. От почти десетилетие в метеорологията вече не се използват живачни термометри, тъй като живакът е опасен, ако изтече при счупване на термометъра. В метеорологичните служби по света, вкл. и в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), като част от Световната метеорологична организация (СМО), тези термометри бяха заменени такива, с течност на алкохолна основа или с цифрови термометри. Съвременните автоматични метеорологични станции обикновено използват електронен сензор. Точността на измерване на тези сензори зависи от материала, от който са изработени. Висока точност се постига, например, при сензори изработени от платина. За да се измери най-точно температурата, уредите се поставят при радиационна защита - метеорологична клетка със специална конструкция, така че да се избегне влиянието на директното нагряване от Слънцето. Конструкцията на метеорологичната клетка позволява въздухът да преминава безпрепятствено през нея, обърната е винаги на север и е боядисана в бяло. В съчетание със задължителното разполагане на клетката с уреди на 2 метра над земната повърхност, на затревена окосена площадка, води до избягване на максимален брой смущения при измерванията и гарантира отчитане на реалната температура на въздуха. В НИМХ по стандартните препоръки на СМО дневната максимална (най-високата) и минимална (най-ниската) температура се отчитат веднъж в денонощието, съответно в 06 UTC (в 08:00/09:00 - в зимно/лятно часово време в България) и в 18 UTC (в 20:00/21:00 - в зимно/лятно часово време в България), докато моментните измервания на температурата на въздуха могат да се правят във всеки час на денонощието, практически непрекъснато.

Как се измерва температурата за метеорологични цели? Данните за температурата преди 1910 г. трябва да се използват с изключително внимание, тъй като много станции преди тази дата са били изложени в нестандартни места, някои от които дават показания, които са с няколко градуса по-високи или по-ниски от тези, измерени според стандартите след 1910 г. Дневните максимални температури обикновено се наблюдават следобед, а дневните минимални температури през нощта или около зазоряване. При ясно и тихо време минимума на температурата се постига около изгрева на Слънцето. Т.е. обичайният дневен ход е свързан с минимум сутрин и максимум след обяд. Има и изключения, които са свързани с определени синоптични обстановки със студено нахлуване, температурите са с т.нар. „обратен дневен ход“, което означава, че след обяд е по-студено отколкото сутринта.